Предварителни бележки:
В настоящата статия ще Ви представим нашия прочит на проведено проучване от международната консултантска компания Gartner. Представените собствени анализи са резултат на нашите знания и опит, поради което нямаме претенциите за изчерпателност. Постарали сме се да бъдем максимално обективни, но не изключваме наличието на субективизъм.
Пълния текст на проучването можете да изтеглите от линка по-долу:
Gartner Magic Quadrant for Warehouse Management Systems
Няколко думи за самото проучване
Gartner вече няколко поредни години изготвят доклад, в който се прави качествена оценка на глобалните компании, разработващи Системи за управление на склад (WMS). Основната цел на документа е да се направи обективна оценка на глобалните лидери в тази област, като същевременно се очертаят новите тенденции в бранша. За всяка една от компаниите, включени в доклада, е поместен кратък индивидуален анализ за силните и слабите й страни, както и кратко резюме на постиженията й за 2022 година.
Това, което отличава проучването на Gartner от други подобни, е ползването на качествени показатели за оценка на представянето. Това като че ли дава еднакъв старт на всички включени компании, но също така се появява възможност за повишаване на нивото на субективизъм и дори прояви на лобизъм.
Количествени показатели са ползвани за ограничаване обема на извадката, обект на анализ, въпреки че същите са малко спорни по отношение на методология на изчисляване. Не са представени и данни как са формирани граничните им стойности.
Тъй като Gartner не са публикували пълния списък на разгледаните компании, не е ясно колко от тях не са намерили място в класацията.
Докладът има претенциите да обхваща глобалните пазари на всички континенти (вероятно без Антарктида), но при преглед на попадналите в Магическия квадрант компании 8 са от Северна Америка, 9 са от Европа и едва 1 е от Азия. Няма доставчици от Латинска Америка, Австралия и Африка, които да са покрили критериите за влизане в квадрaнта.
Критерии за определяне на един продукт като пълнофункцонален WMS
Gartner дават следното определение за Система за управление на склад (WMS): “Софтуерно приложение, което подпомага управлението и интелигентното изпълнение на операциите в складове или дистрибуционни центрове “
Оценката за това дали един софтуерен продукт отговаря на минималните изисквания, за да може същия да бъде отнесен към WMS системите, е от ключова важност. Това се налага поради факта, че на пазара се предлагат редица решения, които привидно приличат на WMS, но фактически са с много нисък потенциал да покрият нуждите на компаниите, търсещи „умни“ решения. По-долу публикуваме критериите на Gartner, като те в голяма степен съвпадат с нашите, които сме публикували в статията ни, посветена на този клас продукти:
- Проверка и получаване
- Алгоритми за настаняване на стоки
- Лоакционен менджмънт ( да не се бърка с адресиране)
- Управление на наличности в реално време
- Възможност за циклични инвентаризации
- Приоритетност на задачите за изпълнение
- Вълново планиране
- Разделяне и/или обединяване на поръчки
- Стратегии за комисиониране на поръчки за изход на стока
- Политики за зареждане на зоните за комисиониране на частични складови единици.
- Опаковане и етикетиране на входящи и изходящи складови единици ( пратки, палети)
- Методи за експедиция
- Управление и мониторинг на складовите операции в реално време
- Наличие на интерфейс за интегриране с автоматизирани складови системи
Към основните характеристики Gartner посочват и някои допълнителни, като модули за оценка на представянето на складовите служители, възможност за финансова оценка на различните складови операции и т.н., но те не са определящи, защото тяхното наличие предполага първо да са налице основните функционалности, изброени по-горе.
Нива на клиентски нужди
Преди да преминем към самите резултати, ще се спрем и на още една важна класификация, която има отношение към последващите анализи на данните от доклада. Тя касае степенуване на клиентските нужди според нивото на тяхната сложност (да не се приравнява с големината са компаниите).
- Ниво 1 – базови нужди от управление на складовите операции, при които по-голямата част от основните функции на WMS не биха се ползвали. Съветът към подобни компании е да се насочат към внедряване на по-опростени и съответно по-бюджетни решения (като например Сток локатори).
- Ниво 2 – значително по-сложни операции, които биха се управлявали без проблем от почти всяко WMS решение. Не се предполага ползването на разширени функции.
- Ниво 3 – складове със сложни и големи по обем операции, при които се налага ползване на допълнителни функции. Понякога се налага внедряването на решения, профилирани са конкретни индустрии.
- Ниво 4 – голяма комплексност и сложност на складовите операции, които често се нуждаят от разработване на индивидуални функционалности и интеграции. Възможно е част от управляваните операции да са автоматизирани – AGV, каросели, поточни линии, изолирани роботи и др.
- Ниво 5 – управление на полуавтоматизирани и напълно автоматизирани складове. Интеграция с цялостни складови решения и системи от висок клас – коботи, AS/RS системи, автономни сортировъчни центрове и др.
Според тази класификация на Gartner стандартните WMS следва да покриват (без нужда от съществени доработки) нива 2, 3 и частично 4. Онези продукти, които са в състояние да покрият изцяло нива 4 и 5, следва да се отличат като топ решения.
Критерии за ограничаване на обема на извадката
На първо място е определен обхвата на компаниите, които попадат в проучването. Консултантската компания не предоставя списък на всички доставчици, които са разгледани, но дава информация за критериите, ползвани при определяне на извадката:
- WMS да се предлага като отделно решение, което клиентът може да ползва без необходимост от закупване на други модули като ERP, CRM и т.н. Поне 20% от приходите от продажба на WMS да не са част от реализацията на по-широкообхватни проекти.
- Наличие на всички функционалности, покриващи критериите един софтуер да бъде определен като WMS решение.
- Поне 10% от приходите от продажби да не са от местен пазар. Продажби в минимум два географски региона (континента)
- Реализираният оборот за последните 12 месеца да е поне 20млн. долара.
- Наличие на не по-малко от 150 активни клиента.
- Реализиране на поне 10 нови проекта за последните 12 месеца
Както беше споменато по-рано, класацията, изготвена от Gartner, не се базира на приходи от продажби или пазарен дял, каквито обикновено са основните показатели в подобни проучвания, а по-скоро се концентрира върху два качествени ключови показателя, които сме описали по-долу. Все пак, поглеждайки към критериите за попадане в класацията, ще видим, че за да бъде оценен един доставчик по отношение на качеството на предлагания продукт, той следва първо да покрие набор от количествени критерии. Това в известна степен изкривява качествената оценка, защото предполага, че значимите иновации в индустрията могат да дойдат само от големи по мащаб и пазарен дял компании. Бумът на успешните старт-ъп компании от началото на 21-ви век в IT индустрията обаче дава друга представа за потенциала на малките нововъзникващи компании. Достатъчно е да вземем за пример началното развитие на компании като Google и Apple.
Все пак можем да кажем, че използването на качествени показатели е интересно решение, което дава малко по-различен поглед върху компаниите, работещи на пазара на системите за управление на склад.
Нека накратко да прегледаме и съдържанието на двата качествени критерия, по които са подредени разработчиците в квадратните на Gartner:
- Надеждност на доставчика: тук сa включени няколко показателя, които ще посочим накратко:
- Продукт / Услуга: Степента в която софтуера покрива нуждите на определени индустрии. Включва се също така нивото на обслужване независимо дали то се предлага директно от собственика на системата или от партньорска мрежа.
- Стабилност на компанията: Базира се на оценка на финансовите показатели, както и наличие на пътна карта за развитие, практическия опит и др.
- Продажби и ценообразуване: Прави се оценка на гъвкавостта на ценовата политика, подготвеност на търговските агенти, възможности за облачни решения и наемане на софтуера (SAAS)
- Пазарна реактивност: Бърза реакция при пазарни промени, изпреварване на конкуренцията, възможност за осигуряване на пазарно предимство на клиентите
- Клиентско изживяване: Включва се качеството на предоставяните услуги, включително следпродажбено обслужване, бързина на реакция при нужда от промени.
- Профил на доставчика: Опит при реализирането на подобни проекти по внедряване на WMS, квалификация на програмисти и консултанти.
- Обхват на визията:
- Разбиране на пазара: От лидерите се очаква да предвиждат промените на пазара и да могат бързо да откликват на нарастващите нужди на своите клиенти.
- Пазарна стратегия: Ясна стратегия за развитие, която е припозната вътре в организацията и е правилно комуникирана с външната публика.
- Продажбена политика: Използване на подходящи канали за продажби, ясна ценова политика, които позволяват разширяване на пазарните позиции в широчина и дълбочина
- Бизнес модел: Надеждност и логика на основното решение, което се предлага
- Вертикални решения: Степента, в която предлаганият продукт, може да покрива специфични нужди в отделни индустрии.
- Иновативност: Развитите на системата, добавяне на нови функционалности, търсене на нови решения.
- Географска експанзия: Използване на различни канали за дистрибуция на пазари извън локалния.
Магически квадрант 2022
На база краткото представяне на всяка компания, което е публикувано в изследването, изготвихме обобщена таблица с някои от основните количествени показатели (данните за приходите на четири от компаниите не са представени в проучването, поради което са ползвани други източници)
Можем условно да разделим компаниите попаднали в проучването на четири основни групи ( Gartner ги разделят в 4 групи )
- Глобални ERP доставчици ( SAP, Oracle, Microsoft, Infor )
- Доставчици предимно на логистичен хардуер (Mecalux ,SSI Schaefer)
- Глобални доставчици на решения за управление на веригата на доставките ( Blue Yonder ; Manhattan associates; Generix Group, Tecsys, Korber)
- Компании специализирани в разработката предимно на WMS (Softeon, Vinculum, Made4Net, Mantis, Ehrhardt Partner group, Reply, Synergy Logistics)
Попадането на най-големите глобални софтуерни доставчици от първата група не е изненада. По-интересен е въпросът, доколко тези компании отговарят на критериите, поставени от самите изследователи. Трудно можем да приемем факта, че посочените по-горе приходи от самостоятелни продажби на WMS решения са над 20% от приходите на тези компании като цяло и че тези приходи се формирани само от продажби на WMS. Нещо повече, нашите лични наблюдения на българския пазар, не ни дават основание да допуснем, че е възможно компания да закупи само WMS модул от някоя от горните компании и още повече да го интегрира с друга софтуерна система, примерно с външо ERP. Някои от компаниите, като Microsoft едва чрез новата си политика за модулно офериране Dynamics 365, са направили разделение по функционални напаравления ( включително Управление на веригата на доставките), но все още няма практика на родния пазар, която да показва, че е възможно подобно офериране и внедряване. Подобно е положението и с SAP, където при решението им от по-нисък клас SAP One има предвиден складов модул, като дадена компания може да ползва и само тази част, но това не може да се случи чрез самостоятелна апликация, а е част от интегрирана система. По този повод тук изразяваме нашата скептична оценка доколко компаниите от група 1 следва да се приемат като реални играчи на нишовия пазар на WMS.
Много сходна е ситуацията и с компаниите от втората група. При тях WMS системите възникват и се развиват предимно като допълнение към техния основен бизнес, а именно стелажни системи и автоматизирани складове. Все пак тук е редно да споменем, че софтуери като Easy WMS на Mecalux могат да бъдат закупени и ползвани, без това да е обвързано с ползването на конкретна стелажна система. По-скоро нашите притеснения тук са доколко въпросните компании разчитат на приходите от подобни продажби и как е изчислен въпросния праг от 20%, като критерии за тяхното включване в класацията.
Компаниите от последните две групи са доставчици на специализирани решения и тук нямаме притеснения за включването им в проучването. Нашето лично мнение е, че най-сериозно внимание заслужават компаниите от четвъртата група, защото именно те имат основен фокус върху разработването на пълнофункционални WMS решения и биха могли да бъдат разглеждани като основни носители на ноу-хау в бранша.
Нека да погледнем как изглеждат данните от изследването само за групи 3 и 4:
На филтрираната графика се вижда, че компаниите от трета група са оценени основно като Лидери и Предизвикатели. В комбинация с техните дялове по приходи и брой клиенти, можем да кажем, че това са компании, които, освен че предлагат цялостни интегрирани решения за логистичния сектор, се фокусират върху привличането на големи компании с доста по-сериозен бюджет - средния приход на клиент е около 203 хил. долара. Това е доста по-ниска стойност от средните приходи на компаниите в група 1 ( 508 хил), но много над приходите при четвъртата група.
Компаниите от четвъртата група заемат предимно квадранта на Нишовите компании, но е ясно, че вижда, че техният дял в клиентската база е значително по-голям в сравнение с дела им по отношение на приходите. Това е така, защото подобен тип решения са предназначени предимно за малки и средни по мащаб компании. Те също така са широко предпочитани от доставчици на логистични услуги ( складови оператори и 3PL) поради широката гама функционалности, които предлага, и значително по-малките разходи за придобиване и поддръжка на продуктите.
Любопитни факти:
- Американската компания Manhattan Associates е безспорен лидер на върха в оценките на Gartner
- Топ компаниите имат общо 14610 клиента и приходи от продажби, услуги и поддръжка свързана пряко с WMS за 2022 в рамките на 3 563 млн.долара.
- Майкрософт влиза за първи път в класацията, което вероятно се дължи на новата модулна търговска политика– Dynamics 365
- Първата компания от Балканите, която успява да покрие критериите за влизане в квадранта е гръцката Мантис.
- Manhattan Associates е компанията с най-високи приходи от продажби на WMS за 2022 – 767 млн.долара
- Компанията с най-високо отношение приходи за 2022 спрямо общ брой клиенте е Oracle – 1.08 млн.долара . От другата страна са индийската компания Vinculum и испанската Mecalux, съответно с 22 хил. и 26 хил долара.
- Компанията с най-висок ръст на нови клиенти за 2022 е индийската Vinculum.
- Компаниите с фокус изцяло върху развитието на складов софтуер съставляват едва 8% от общия приход на топ доставчиците, но привличат 24% от клиентите.
Извод:
Не бихме могли да кажем, че проучването на Gartner дава много ясна представа за развитието и тенденции на световния пазар на WMS решения. Все пак данните в него могат да се ползват като основа за сравнение с други подобни проучвания. Някои от критериите за класификация също биха могли да бъдат заимствани при изготвяне на нови групировки. Основният проблем обаче на това изследване, както и на много други подобни, си остава надеждността на количествените показатели, които често пъти са плод на интерпретации. Друг основен недостатък на изследването е, че то се базира на данни, предоставени основно от заинтересованите компании. Много по-ценно би било подобни качествени оценки да се базират на мнението и оценката на клиентите, ползватели на тези системи. Връщайки се към двата основни качествени показателя на Gartner, то вероятно техният квадрант би изглеждал по различен начин, ако се основаваше на критерии като клиентско преживяване. В тази връзка направената класификация може да се окаже подвеждаща за компании, на които тепърва предстои вземането на решение за закупуване на нов WMS.