Предназначение на двата типа складове
Основната функция на дистрибуционните складове е да приемат стоки от различни производители, след което тези стоки се обединяват с подобни на други компании и се доставят до търговци на едро и дребно или до крайни клиенти. Основният икономически смисъл на дистрибуционните центрове е да се намали времето за доставка ( обикновено подобни складове се позиционират близко до пазарите, които обслужват), както и да се оптимизират транспортните разходи ( чрез обединяването на стоките на много производители се постига икономия от мащаба). Чрез тези складове се извършва дискретното придвижване на стоки по веригата за доставка.
Фулфилмънт центровете от своя страна се развиват паралелно с развитието на е-търговията. Въпреки, че в някои публикации се сочи, че те възникват още в края на миналия век, всъщност тяхното масово навлизане на пазара на логистични услуги е през последните 6-7 години и е свързано главно в намаляването на прага за първоначални инвестиции за стартиране на он-лайн магазин. Тяхната основна функция е да предложат съхранение на стоки и обработка на поръчки на малки он-лайн търговци, с цел икономия от мащаба.
Общото и при двата типа складове е, че те опосредстват връзката между продавач и купувач. Продуктите, които се обработват също са сходни – обикновено това са потребителски стоки. Тъй като он-лайн продажбите представляват вид дистрибуционен канал, можем да твърдим, че фулфилмънт центровете са вид дистрибуционни складове. Това може би е и една от причините много често да виждаме дистрибуторски складове, от които се обслужват он-лайн продажби до крайни клиенти. Последните обаче имат редица специфики и съчетаването им с традиционните канали може да доведе до влошаване на производителността на целия склад.
Ето и кои са най-съществените разлики при работата на двата типа складове:
Обем на клиентските поръчки
Както отбелязахме по-горе чрез дистрибуторските складове се обслужват предимно междинни участници във веригата на доставките. При тях поръчките са сравнително големи по-обем, като започват от няколко кашона и могат да достигнат до няколко камиона. В България все още е възможно да се видят и поръчки за дадени продукти в количества под транспортна единица, но тенденцията е тази практика постепенно да отпада. Обикновено поръчаните количества са кратни на транспортна единица или палет. При фулфилмънт центровете насоките са точно в противоположната посока. Тук се обслужват частни клиенти и поръчките обикновено се състоят от един или няколко артикула в количества под транспортна единица.
Топ продукти
След направени редица сравнителни анализи за продажбите на продукти през традиционните канали от една страна и интернет от друга, Крис Андерсън в своята книга Дългата Опашка, твърди, че микса от продажби през двата канала значително се отличава. Традиционната АВС класификация на артикулите не е валидна за он-лайн продажбите. При последните липсват онези 20% артикули, които съставляват 80% от продажбите. Това е така, защото интернет предлага много „по-честен“ достъп на стоките до крайните клиенти ( липсват традиционните рафтове на височината на очите или касовите зони в магазините, където се разполагат топ селърите). В интернет нямаме ограничение и в продажбените площи. Интересен е и факта, че въпреки наложилото се статукво, че чрез он-лайн пазаруването се спестява време, всъщност доста често потребителите прекарват много повече време в избор и търсене на специфичен продукт, поради което и импулсните продажби значително намаляват. А информираният избор често пъти води до покупка на продукти, които рядко намират място на най-достъпните рафтове в магазините. За сравнение само ще посочим, че ако в централен склад на голям ритейлър се обработват около 40 хил артикула, то в един голям фулфилмънт център SKU-ата могат да надхвърлят няколко милиона.
Тези разлики в продуктовия микс на продажбите поставят изискването във фулфилмънт центровете да се поддържат и обработват много по-голям брой артикули в сравнение с дистрибуционните складове. АВС класификацията на стоките често пъти е невъзможна или не води до очакваните оптимизации при комисионирането на поръчките.
Средства и системи за съхранение на стоките и обработка на поръчките
В дистрибуционните складове най-често се ползват едно-етажни складове с голяма площ – обикновено от 3 до 100 хил.кв.м. Разчита се предимно на конвенционални стелажни системи с използване на стандартни или тесни коридори. Машините, които се използват са традиционни – електрокари, рич-траци, ордер пикери, машини за работа в тесни коридори. Поръчките се изпълняват по системата човек към стока, а средствата за комуникация са мобилни терминали или гласови напътствия ( voice picking). Често пъти се прилага зоново комисиониране, при което различни оператори подготвят една и съща заявка от различни зони в склада. Подреждането на стоките чрез АВС класификация е основен подход за оптимизиране движението на операторите в склада.
От своя страна фулфулмънт складовете са доста по-малки по площ, обикновено от 500 до 5 000 кв.м., като обаче при тях също е възможно да достигнат до 100 хил кв.м. при най-големите компании в бранша. За разлика от дистрибуционните складове обаче, тук се разчита предимно на полични стелажи, използват се също така складови кутии за съхранение и комисиониране на малки артикули. Стелажните конструкции тип мецанин са често срещани. За обработка на скъпи артикули се ползват вертикални и хоризонтални каросели. Тъй като скоростта за подготовка на поръчките е ключова при фулфилмънт складовете, все по-често се прилагат автоматизирани решения от типа стоки към човек или комисиониране на поръчки от роботи. В тази област особено популярни са решенията на компании, като Bastian Solution и Magazino. В по-слабо автоматизираните складове се ползват системи за комисиониране като: събиране и поставяне чрез светлина индикация (pick-to-light и put-to-light). За оптимизиране движението на операторите в склада се прилага групиране на поръчки (group picking).
Интервал за доставка
Клиентите на дистрибуционните складове обикновено са краен брой и са известни предварително. Това позволява доставките да се планират и да се извършват по договорени графици. По този начин може лесно да се планира и натоварването в склада.
При фулфилмънт центровете клиентите не са известни предварително, тъй като това са най-често частни лица. Ето защо за доставките се разчита на големи куриерски фирми с широко териториално покритие. Интервалите за доставка са значително по-кратки и понякога достигат до 2-3 часа от постъпването на поръчката. Планирането на капацитета при тези складове също е възможно, но се изисква много внимателен и точен статистически анализ на относително дълги времеви редове. Все пак е важно да отбележим, че тук епизодичните натоварвания са много по-често срещани, поради, което от складовите оператори се изисква поддържане на по-голям резервен капацитет от служители и оборудване.
Точност на поръчките
Каквито и системи и софтуер за обработка на поръчките да се прилагат, все още допусканите несъответствия при подготовка на заявките остават често срещан проблем. При традиционната дистрибуция на стоки, ако процентът на грешки варира между 0,5 и 1 % това се счита за нормален допуск и обикновено не изисква предприемането на някакви извънредни мерки за подобряване на качеството. Това е така, защото отстраняването на този тип грешки не води до големи загуби. Обикновено в тези случаи се издават коригиращи документи или се извършват повторни доставки (back orders).
При доставките на он-лайн магазините допуснатите несъответствия са повод за анулиране на целите поръчки и връщането им към фулфилмън складовете. Това често е свързано и със загуба на клиенти. Ето защо точността на заявките тук е ключова и всяка една грешка води до генериране на извънредни разходи за подготовка и доставка, както и до пропуснати приходи от продажби. Това прави проверката на готовите поръчки задължителна процедура, дори и при използването на автоматизирани решения.
Опаковане на готовите поръчки
Най-често дистрибуционните складове извършват доставки до други складове. Поръчките са опаковани на палети или транспортните опаковки са подредени в контейнер. Използването на логистични етикети по стандартите на GS1 улеснява приема и обработката на стоките, поради което тяхното прилагане е силно препоръчително.
Поръчките при фулфилмънт центровете изискват опаковане във вид на куриерски пратки. За целта се използват кашони или кутии с различни размери, като често се налага същите да се уплътняват с цел да се подсили тяхната издръжливост при удар. Повечето куриерски фирми изискват и предварителното етикетиране на пратките по техни вътрешни стандарти. В случай, че се ползват услугите на няколко куриерски фирми е необходимо предварително сортиране на готовите поръчки. Ето защо използването на сортировъчни линии в по-големите складове е задължително. В по-малките е възможно да се прилага системата поставяне на стената (put-to-wall).
Канали за комуникация
При обработка на дистрибуторските поръчки се използват традиционните, добре познати, канали за комуникация като: телефон, факс, електронен обем на данни (EDI), мобилни терминали за екс-ван ( ex-van) или при-сейл (pre-sale) продажби.
При он-лайн продажбите клиентите изпращат своите поръчки чрез сайта на търговеца. Между този сайт и IT системата на фулфилмънт оператора се изгражда интеграционна връзка, най-често с помощта на WEB API. Обикновено се изисква от он-лайн търговците да изградят своята част от този тип комуникация със собствени средства и спазвайки точно зададени методи за комуникация. Основен проблем тук е, че с цел постигане на стандартизация, информацията която се обменя е ограничена по обхват и не включва редица изключения, които могат да имат съществено значение за ползвателите на услугата.
Изводи
От направеният кратък обзор на най-съществените разлики между дистрибуционните складове и фулфилмънт центровете , можем да заключим, че при тях сходните елементи са много малко. По тази причина трудно бихме могли да си представим перспективи за получаване на икономия от мащаба при съчетаване на двата типа дейности с цел ползване на общ ресурс. Основният проблем е, че различията са толкова големи, че опитите същите да се съчетаят в една процесна рамка би довело до хаос и объркване сред служителите, а оттам и до влошаване на качеството и производителността на склада като цяло.
В някои сектори на икономиката се наблюдават изключения, където дистрибуционните складове функционират по логиката на фулфилмънт центрове. Такъв пример е дистрибуцията на авточасти. Основната причина за това е широкото портфолио, с което работят компаниите в този бранш. Голяма част от техните иновации са привнесени в последствие при он-лайн търговията. Това ни дава повод да се съгласим с максимата, че всяко правило си има изключения, както и че всеки бизнес си има собствени правила и специфики, с които да се съобразяваме. Не трябва да забравяме обаче, че общата рамка ни дава основата, върху която да градим различията.