Дали появата на първата одобрена ваксина срещу COVID-19, няма да изненада институциите в България, така както това прави първият сняг всяка зима?
Публикувана на 11.11.2020
автор: Боян Джамбазов
Може би остават броени дни, до момента, в който ваксината на Pfizer / BioNTech ще бъде одобрена за масова употреба. Все още липсва официална информация дали България е подготвена с логистичното осигуряване за провеждане на масова имунизация. В настоящата статия ще представим нашето виждане за основните етапи, които трябва да се вземат под внимание при организирането на подобна верига на доставките.
Как върви подготовката за масова имунизация на ниво Европейски съюз?
На 15-ти октомври в официалният сайта на ЕК беше публикуван документ, който е озаглавен: Подготовка на стратегия за ваксинация срещу Covid-19 и нейното осъществяване. От него става ясно, че на този етап има предварителни договори за закупуване на ваксини със следните фармацевтични компании:
AstraZeneca – 300 млн. броя
Sanofi-GSK – опция за 300млн. броя
Johnson & Johnson – 200 млн.броя
Ваксините ще бъдат разпределени пропорционално на броя на населението на всяка държава. Всички членове на ЕС ще имат еднакъв ранен достъп до ваксините.
Ако предварителната информация за напредъка на Pfizer / BioNTech по отношение на разработваната от тях ваксина се окаже вярна, то вероятно лидерите на ЕС бързо ще променят насоката на техните преговори. Може би това е и причината в американската преса вече да се говори, че ЕС са договорили доставката на 300 млн. броя от техния продукт.
В публикуваният документ също така има предписание за стъпките, които всяка държава трябва да осъществи при осигуряване на ваксините и създаване на приоритети за ваксиниране на рискови групи.
За самата организация на веригата за доставки има препратка към друг документ публикуван на 09.10 от Световната здравна организация, озаглавен Стратегически съображения при подготовката на разпространението на ваксините срещу COVID-19 и осъществяване на ваксинацията в европейския регион на СЗО. В този документ има отделена половин страница посветена на управлението на веригата на доставките за ваксините.
Четири са основните препоръки, които можем да обобщим от този документ:
1. Да се установи навременна комуникация с всички представители на фармацевтични компании, които се очаква да доставят ваксина срещу COVID-19, с цел да се получи детайлна информация относно изискванията за съхранение, транспорт и доставка на техните продукти.
2 На база получената информация да се извърши подготовка за съхранение, транспорт и доставка на ваксините. Да се очертаят основните проблеми, които биха могли да бъдат породени от недостатъчен капацитет на наличните дистрибуционни системи.
3. Да се създадат процедури за осъществяване на необходимите логистични дейности
4. Паралелно да се организира доставката на помощни материали, като игли, спринцовки и други такива необходими за осъществяване на ваксинацията.
При внимателния прочит и на двата документа става ясно, че в тях насоките за организиране на веригата на доставките са само методологични и няма очертан единен общ план за нейното създаване и управление. Всяка държава членка на ЕС трябва сама да се справи с това предизвикателство.
Нека на кратко да припомним какви са особеностите и предизвикателствата пред логистичното подсигуряване при ваксината на Pfizer.
1. Ваксината на Pfizer изисква температура на съхранение от -70 градуса по Целзий.
2 Ваксинирането се извършва чрез инжектиране на две дози, които се поставят през интервал от три седмици.
3 От фармацевтичната компания са разработили контейнер, чрез който могат да се транспортират от 1000 до 5000 ваксини. Контейнерите могат да осигурят нужната температура за транспорт и съхранение в рамките на 10 дни
4 Ваксините могат да бъдат съхранявани в нормални фризери в рамките на 48 часа
5 Най-големите логистични компании, а именно DHL, FedEx и UPS имат готовност да осигурят до 20 самолета дневно за транспорт на ваксините от производствения център на Pfizer в САЩ, до другите големи градове на страна, както и до Европа иАзия.
6 В Европа са определени два логистични центъра – по един в Белгия и Германия, от където ваксините ще се разпределят към останалите държави.
От краткия обзор стават ясно, че производителят на ваксините е организирал веригата си на доставки във всички възможни направления, върху които има контрол. Остава обаче задачата да се организира тази част от веригата, която е в приоритетите на отделните държави. Можем условно да я наречем „последната миля“. За съжаление, ваксината, която се очертава да бъде първата официално одобрена от здравните власти на САЩ и Европа е с може би най-трудната логистична гледна точка.
снимка: The Guardian
Как се подготвя Англия за провеждането на масовата имунизация?
В Англия тече трескава подготовка за осигуряване на условия за масова ваксинация. В страната вече са определени 1260 центъра, където ще се поставят ваксините. Тези центрове ще бъдат ситуирани в цялата страна, като за целта ще се ползват големи обществени сгради като театри, спортни съоръжения, фестивални зали и др. Големите помещения са необходими тъй като пациентите ще се нуждаят от около 15 минутно възстановяване, след като ваксината им бъде поставена.
За самото поставяне ще бъдат ангажирани общо практикуващи лекари и медицински сестри. За всяка поставена ваксина медиците ще получават по 12,58 паунда ( това е около 2 пъти над минималното часово заплащане в Англия). Въпреки, че тук парите не са сериозен проблем, остава неясно дали медиците ще са достатъчни и дали ще са добре подготвени да извършат масовата имунизация. Остава неясен и въпроса как ще бъдат обслужвани другите пациентите, докато лекарите са ангажирани с ваксинирането.
Здравното министерство на Англия е заявило 40 млн. ваксини, които ще бъдат достатъчни за имунизиране на 20 млн.души, което е близо една трета от населението на страната. Първоначално е било планирано първите ваксини да се доставят до 1-ви декември тази година, но в последствие доставката е отложена с няколко седмици, след като от Националния здравен център ( NHS – National Health Service) са заявили, че ще имат нужда от повече време за да подсигурят логистичното обслужване. Осигуряването на хладилен транспорт е започнало преди няколко месеца. В момента организацията осигурява запаси от количества сух лед, контейнери за превоз, специални фризери за съхранение. Цялостният логистичен план е бил разработен през ранната есен и сега е стартирано неговото прилагане. От NHS уверяват, че нямат сериозни проблеми с физическото дистрибутиране на ваксините, а проблемите им са по-скоро организационни и кадрови.
Как се подготвя България за провеждане на масова имунизация?
Както вече споменахме на база приетата на 17 юни от ЕС стратегия за ваксинация, ваксините ще бъдат разпределяни порпорционално между държавите членки на база броят на тяхното население Или ако предварителната информация за поръчаните 300 млн. броя ваксини на Pfizer се потвърди, то в България се очаква да бъдат доставени общо около 4,5 млн. броя от нея. Вероятно доставките ще се осъществяват в продължение на от една до две години.
Създаденият наскоро Национален логистичен център за борба с кронавируса, въпреки че е наречен „логистичен“, понастоящем е по-скоро координационен такъв и има за цел главно да помага на пациенти нуждаещи от медицинска помощ. Дали се предвижда той да е в основата на организирането на веригата за доставки на ваксините и осъществяването на самата имунизация все още не е ясно.
Това, което според нас, може да се направи като подготовка, в посока логистично осигуряване на ваксинацията обхваща следните по-важни етапи:
1. 1. Следва да се обособят центровете в сраната където ще се осъществява имунизацията. Тук подходите са два: възможно е това да са главни центрове, какъвто е подходът в Англия или да се оформят по-малки и повече на брой такива – това може да са кабинетите на лични лекари, ДКЦ-та, болници и т.н. Вторият подход ще забави темповете на ваксинация, но ще натовари по-малко и без това претоварената ни здравна система.
2. 2. Подготовка на помещения, където да се извърши имунизация, ако се избере английския подход. Вероятно ще е необходимо големи обществени сгради и помещения да се преустроят във временни имунизационни центрове или поне да има план за какъв срок може да се извърши това. Това няма да е наложително, ако се избере подходът на по-голяма децентрализация при извършване на ваксинирането.
3. 3. Да се подсигурят запаси от сух лед и фризери за съхранение на ваксини при -70 градуса. Ако допуснем, че в България се очаква 4,5 млн.броя ваксини да се доставят по равно в рамките на 12-18 месеца, то това означава, че необходимия капацитет за тяхното съхранение, ще е около 8-12 куб.метра за всяка доставка. В този случай ще е възможно доставката на ваксините до всеки град и село в България да се осъществява чрез предварителни заявки, които да се доставят в рамките на следващия ден. Дневните количества по региони могат да се планират на различни нива: това може да става на централно ниво, или да се осъществява от всеки регионален център, да се подава информация от личните лекари или даже от самите пациенти, които да попълват заявки в електронна платформа или друг подобен метод.
4. 4. Да се осигури ежедневен транспорт от София ( нека условно го наречем Централен склад) до регионалните центрове. Обемът на един контейнер с ваксини, като този разработен от Pfizer e с размери 0.4см * 0.4см*0.56см и може да съдържа от 1000 до 5000 броя ваксини. Ежедневната доставка на 100-200 подобни пакета с този обем няма да представлява трудност за нито една от куриерските компании в България.
5. 5. Дори и да се намали обема на пратките и техният брой да се увеличи до 2000 хил. ( ако се приеме вторият подход) тяхното разпределение на дневна база също няма да е сериозна трудност за логистичните компании в България.
6. 6. Възможно е да се ползват и транспотни средства на дистрибуторите на сладолед, които извън летния сезон разполагат с достатъчно свободен капацитет. По този начин ще се намали необходимостта от ползването на сух лед за транспортиране на контейнерите. Нека не забравяме, че с подобни транспортни средства в нормален летен сезон се извършват над 10 хил доставки дневно до малки магазини и улични фризери.
7. 7. Осигуряването на необходимия медицински персонал за поставяне на ваксините е може би най-критичния проблем. Той е такъв не само за България, но и за всички останали страни по света. По данни на НСИ към 31/12/2019 броят на лекарите в страна е 29612, а на медицинските сестри съответно е 30546. Ако допуснем, че всеки един от тях извършва по една ваксинация дневно, която ще му отнема 30 минути, то за една година е възможно да се извършат близо 13,5 млн. ваксинации. Сметката разбира се е много груба и е необходимо да се прецизира по-детайлно от специалистите в тази област. Все пак мисията не изглежда невъзможна или поне е по-реалистична от това да очакваме настоящата ни здравна система още дълго да издържи на увеличаващия се наплив от пациенти с коронавирус, които имат нужда от болнична помощ.
Искрено се надяваме отговорните институции в нашата страна да мислят в насока осигуряване на условия за масова имунизация. Друга алтернатива за справяне с вируса, като че ли на този етап няма.
Дано появата на първата одобрена ваксина срещу COVID-19 да не ни завари неподготвени, както това се случва с първия сняг всяка зима.
Други публикации по темата
