Логистиката на инфлацията: Защо пределните надценки може да доведат до обратен ефект
Публикувана на 18.02.2024
автор: Боян Джамбазов
Илюстрации: Chat GPT
През последните няколко седмици политиците се обединиха около идеята за въвеждане на пределни надценки на основни хранителни продукти. Според внесеният законопроект се предвижда да се наложат максимални надценки за продажба на определени храни в търговски вериги с оборот над 10 млн.лева.
Вече има становища депозирани в Народното събрание, които са против тази мярка – на Българската стопанска камара и на Сдружението за модерна търговия. Основните аргументи, че по този начин се влияе пряко на свободния пазар и конкуренция.
Тук няма да се спираме подробно на търговските фактори, които определят продажните цени на дребно и ще се ограничим само върху някои съществени особености, които вероятно не са взети в предвид от политиците:
- Търговските вериги имат достатъчно инструменти за да добавят марж към определена група стока. Най-лесно това би могло да се осъществи чрез т.нар. „маркетингови плащания“. Трудно държавата би мога да контролира тези парични потоци. Или казано по друг начин доставчиците фактурират на по-високи доставни цени, след което сконтират добавената надценка чрез плащания за маркетинг, излагане и т.н.
- Горното е възможно, защото никой няма да контролира маржовете на производителите и търговците на едро. Тоест дори и горната мярка за заработи, то няма гаранции, че от нея няма да се възползват другите участници във веригата на доставките.
- Малките магазини остават извън обхвата на закона, а според статистическите данни, делът на традиционната търговия в България все още е достатъчно висок - между 40% и 60% според различни проучвания. На практика това означава, че по-голямата част от каналите за търговия на дребно остават без контрол
- Какво би се случило, ако се окаже, че нормативно определените надценки не покриват разходите и хранителни вериги започнат да реализират загуби или още по-лошо откажат да търгуват с дадените стоки.
Но тъй нашите компетенции са предимно в сферата на логистиката, нека да разгледаме по-подробно, които са основните фактори, които влияят върху логистичните разходи и оттам пряко и върху надценките и печалбите на компании в традиционна и модерна търговия. Ще ги разгледаме отделно за двата основни участника:
1. Модерна търговия:
Оптимизации във веригата на доставките:
- Наличието на Централни складове дава възможност на търговците на едро да снижат своите транспортни разходи, чрез доставка до една или максимум две крайни точки. Това означава и окрупняване на самите поръчки.
- Наличие на точен график за доставки, което спомага за тяхното по-лесно планиране
- Обикновено веригите изпращат своите поръчки няколко дена преди деня за доставка, което дава възможност на доставчиците по-добре да планират натоварването в склада и транспорта.
- Веригите по-добре управляват своите наличности, поради което бракът на стоки поради изтекъл срок е значително по-малък. Веригите рядко връщат стока към своите доставчици.
- Веригите изпращат поръчките си чрез електронен обмен на данни ( EDI ) , което значително облекчава тяхната обработка от страна на доставчиците.
- Чрез централните складове стоките се доставят до магазините с по-големи транспортни средства, което води до по-голяма устойчивост и понижава транспортните разходи.
Фактори, които водят до увеличаване на логистичните разходи
- Ползването на централни складове води до увеличаване на буферите от стоки във веригата на доставките и до появата на по-високи гаранционни и сезонни запаси. Това от своя страна увеличава капиталовите разходи и тези за складосъхранение.
- Много често се увеличават разходите за подготовка на поръчки ( един път те се заготвят при доставчиците и втори път в централните складове).
- Без изключение всички вериги изискват хранителните стоки да се доставят с минимален остатъчен срок на годност, който варира от 1/2 от 2/3 от общия срок на годност. Това често води до повишаване на брака на храни при доставчиците.
- Повечето вериги изискват стоките да се доставят в опаковки различни от производствените – специални доставни единици, дискаунт опаковки и т.н. Това води до съществено увеличаване на разходите поради необходимост от преопаковане на част от продуктите.
- Поставят се изисквания за специална подредба ба стоките върху палетите – използване на сандвич-палети, подреждане на купчини, пределен брой артикули върху един палет и т.н. Това увеличава както разходите за подготовка на поръчките, така също и до увеличаване на транспортните разходи за доставка до централните складове.
- Повечето вериги поставят изисквания за специално етикетиране на палетните пратки. Това значително намалява техните разходи за прием на стоки, но изисква доставчиците да правят значителни инвестиции в специализиран софтуер, което не е по бюджета на всяка компания.
- Изискването за отложено плащане изисква ползване на различни видове кредити от доставчици.
2. Традиционна търговия
Оптимизации във веригата на доставките:
- Рядко се поставят специални изисквания за опаковане на готовите поръчки
- Не се изисква запазване на времето слотове за доставка, макар че често срещано изискване е доставките да се извършват до 16 часа, когато в обектите няма много клиенти
Фактори, които водят до увеличаване на логистичните разходи
- Стоките се доставят до крайна точка, обикновено с малки транспортни средства ( бусове или пикапи). Често обектите са зони забранени за паркиране на товарни коли или се изискват специални пропуски.
- Приемът на стоки се извършва без специализиран софтуер и сканиране, което води до увеличаване на времето за приемо-предаване.
- Времето от поръчка до доставка е значително съкратено – обикновено поръчките се доставят в рамките на няколко часа от тяхното подаване.
- Поръчките най-често се подават по традиционни канали – телефон, и-мейл. Това значително увеличава разходите за тяхната обработка и често води до появата на грешки. Някои от големите дистрибутори ползват и специализирана търговска сила за генериране на поръчки – при-сейл или екс-ван, което почти удвоява разходите за доставка
- Малките магазини трудно могат да си позволят поръчка на количества в транспортни опаковки (кашони). Това изисква голяма част от стоките да се комисионират в склада на продажни единици.
- Трудно се управляват стоки с кратък и изтичащ срок, поради което нивото на брак и обратна логистика е твърде високо.
- Много често поради лошо планиране на наличностите, се изисква извършването на извънредни доставки.
- Често липсват установени графици за доставка, което прави планирането на транспортни средства от страна на доставчиците доста трудно. Това налага поддържане на свръх ресурс.
- Складовете към магазините не са оборудвани с товаро-разтоварни рампи и подходи за товарни МПС-та, което усложнява разтоварните операции.
- Отложените плащания при малките магазини обикновено са от една доставка до друга, но рискът от фалит на длъжника е значително по-висок, който следва да се заложи в продажната цена на едро.
- Стойността на доставките е значително по-ниска от тази при обектите в модерна търговия, което прави делът на логистичните разходи значително по-голям.
Какво точно е влиянието на всеки един фактор върху крайната цена е трудно да се изчисли като средна стойност за бранша. То е следствие от големината и логистичната зрялост на всяка една компания, разположението на дистрибуционните складове, наличните транспортни средства, развитието на дистрибуционната мрежа. Но на база на лични изчисления в конкретни компании можем да твърдим, че логистичните разходи при доставките на храни и други бързооборотни стоки в малките търговски обекти са значително по-високи в сравнение с тези при модерна търговия. При храни във висок ценови клас този процент е между 3%-5% за традиционна търговия и между 2%-3% при модерна търговия. Логично е в този случай е следва ли да стимулираме развитието на по-скъпите канали за търговия и как това ще доведе до понижаване на крайните цени за потребителите.
Нашите изводи са, че предлаганите мерки за ограничаване на пределните надценки в обекти на модерна търговия не само са лишени от икономическа логика и няма да доведат до желания ефект, но дори е възможно да ускорят инфлационните процеси. Подкрепата на неефективни търговци не само, че ограничава тяхното развитие и стремеж за подобрение, но и води до покачване на съвкупните логистични разходи.
Нашите препоръки биха били насочени по-скоро в посока обучение и финансова подкрепа на малките търговци с цел подобряване на техните процеси и повишаване на ефективността им. По този начин те ще се превърнат в реални конкуренти на големите вериги и ще повишат нетните си резултати. Всичко друго си остава просто политически популизъм.
Споделете, ако Ви харесва!